А втомобилната индустрия е в постоянно състояние на еволюция, но не всяка нова тенденция подобрява шофирането. Според експерти, няколко настоящи дизайнерски тенденции дават приоритет на блясъка пред функцията, често въвеждайки ненужно разсейване и дискомфорт. Ето пет тенденции в дизайна на автомобили, които според Edmunds трябва да бъдат оттеглени в името на безопасността, комфорта и здравия разум.
Най-досадна тенденция е прекалено минималистичното табло, доминирано от екрани. Автомобилните производители все по-често поставят огромна стъклена плоча върху арматурното табло, замествайки почти всеки физически бутон с контроли със сензорен екран. Макар че изглежда футуристично, това често ядосва шофьорите.
Сензорните екрани изискват повече визуално внимание, отнемат повече време за работа и премахват тактилната обратна връзка. В критични моменти, например регулиране на климатика по време на шофиран, физическите копчета остават по-безопасни и по-интуитивни. Както отбелязва Edmunds, тенденцията често се маскира като „високотехнологична“, докато всъщност служи за намаляване на разходите – по-лесно и евтино е просто да се сложат дисплеи, вместо отделни физически бутони и „врътки“.
Следват светлинните ленти и осветени решетки. Някога новаторски и драматични - предните или задните LED ленти са станали почти повсеместни. Производителите сега обгръщат цели решетки в светещи елементи или обграждат емблемите със светлина. Но ефектът често е разпокъсан, добавяйки визуален шум, а не дизайнерска сплотеност. В много случаи тези осветени елементи изглеждат добавени допълнително, а не интегрирани, което отвлича вниманието от иначе елегантния стил.
Третият източник на недоволство е пиано черният цвят в интериора. Първоначално луксозно покритие за луксозни автомобили, тази гланцирана черна пластмаса се е разпространила във всички нива.
Основният ѝ недостатък? Пръстовите отпечатъци, петната и прахът са очевидни веднага. Интериорът става визуално разхвърлян още от пръв поглед. Макар че материалът може да изглежда елегантен, когато е безупречен, в ежедневието той издава евтиността си. По-практичните алтернативи – матови или меки на допир повърхности, биха балансирали по-добре лукса с използваемостта.
На четвърто място в списъка са големите джанти – 22-, 24-цолови джанти на SUV-ове или седани. Тези гигантски джанти изискват тънки гуми с минимални странични стени, което сериозно влошава качеството на возене. Дори с усъвършенствано въздушно окачване или интелигентни амортисьори, компромисът е по-грубо и неравномерно возене. Печалбата често само визуално, а не функционално подобрение. Edmunds твърди, че предимството на стила рядко си заслужава цената на комфорта.
Накрая, Edmunds откроява фиксираните стъклени покриви, които не се отварят и нямат сенници. Автомобилните производители инсталират обширни стъклени покриви, които предлагат великолепни гледки, но много модели пропускат отваряеми функции или дори сенник. Резултатът е красиво оформена, но непрактична функция: пътниците се пекат в жегата, отблясъци или дискомфорт под слънчевата светлина. Липсата на обикновен сенник изглежда особено неподходяща, особено при премиум или електрически автомобили.
Взети заедно, тези тенденции отразяват един по-дълбок проблем: стилът е по-важен от съдържанието. В стремежа си да изглеждат футуристични, много дизайнери пренебрегват реалните нужди на шофьорите, ергономичността и ежедневния комфорт. Иронията е, че в опитите си да намалят „безпорядъка“, някои автомобили сега изглеждат по-малко интуитивни и по-скучни.
Има обаче надежда. Edmunds отбелязва, че някои автомобилни производители вече обръщат курса си: въвеждат отново физическите буотни, намаляват светлинните ленти и се вслушват в обратната връзка на потребителите относно материалите за интериора. Тъй като клиентите стават все по-взискателни към използваемостта и комфорта, тези погрешни тенденции може най-накрая да избледнеят.